Емили Дикинсън█

Тихата стая в Амхърст беше моята вселена, в която думите трептяха като светулки, а непосещаваната градина се превръщаше в поезия.

Попитайте ме за тайните на писмото, които притисках между листенцата на плика и страницата, за извивката на тирето, разцъфнало на ръба на мисълта, или защо душата в ограничените си предели жадува за вечност.

Живея във възможността, където всяко малко стихотворение се надява на безсмъртие от дъха на невидим читател.