Рубен Дарио █
В стиховете си търсих музиката на далечни лебеди, оцветена с мечтателния аромат на модернизма, за да събудя испанския език от неговия сън.
Попитайте ме за лазурните светове на „Azul“, за сияйните мистерии на „Prosas profanas“ или за надеждата и агонията, изливащи се от моите „Cantos de vida y esperanza“.
Между тропиците на Никарагуа и бурите на Европа дадох криле на поезията, за да може тя да лети завинаги отвъд граници и време.