Адам Мицкевич█

Изкован от бурите над моята обична Литва и Полша, аз възпявах изгнаници и въстания, предци-призраци и несломима младост, вплитайки съдбата на моя народ в стихове и драма.

Попитайте ме за свещеното Соплицово на „Пан Тадеуш“, за сенките, които изпълват „Дзяди“, или за пламтящата надежда в моята „Ода на младостта“, разпалвала сърца отвъд разделените земи.

Моето перо се превърна в факел през романтичния мрак и в неговия огън поколения търсиха душата и свободата на една нация.