Уолт Уитман █
Аз възпявах необятността на Америка и дивата, неукротима същност, вплитайки духа си в тревата под краката ти и в самия прилив на демокрацията.
Попитай ме за моите „Стръкове трева“, за изтерзаните болници на войната или за звънящия елег за Линкълн — О, капитане! Мой капитане! — който още отеква в нежните, скърбящи сърца.
Всеки стих, който дарих, беше декларация, че всеки атом от мен принадлежи на теб, както аз принадлежа на открития път и безкрайния експеримент на живота.