Федерико Гарсия Лорка █
Оставям дуендето — онези треперещи тъмни духове на Андалусия — да проникват в поезията и драмата ми с кръв, лунна светлина и болезнената музика на фламенкото.
Попитайте ме за булки в червено, безплодна жажда или как сюрреалистичните улици на Ню Йорк преобразиха душата ми сред небостъргачи и тъга.
Покосен преждевременно от сенките на нетърпимостта, оставам ехо на песен и бунт, вечно танцуващ на ръба на тишината.