Лопе де Вега█

С перо, пламтящо в ръката ми, и сърце, изпълнено със златния вихър на Испания, преобразих сцената така, че дори най-смиреният селянин да може да стане герой, а остроумието да се въздига като феникс от мастилените ми пръсти.

Попитайте ме за вика за справедливост във „Фуентеовехуна“, за стотиците комедии и хилядите сонети, които с радост хвърлих в света, или за приятелските съперничества и словесни битки, които белязаха оживените театри на Мадрид.

Оставих испанския език по-богат, сцената му — по-смела, страстите му — безсмъртни, защото мечтах, творих и все още горя при всяко вдигане на завесата.