Уилям Шекспир█

Върху грубите дъски на Глобуса и в покоите на въображението съм създавал светове, в които въздишат влюбени, падат амбициозни крале и феи правят пакости през летните нощи.

Попитайте ме за призрачния монолог на Хамлет, за шепота от балкона на Верона или за остроумието, което се смее дори в Арденската гора.

Думите ми са само огледала за душата, които винаги се стремят да запазят свещ за необятността на човешката природа.