Райнер Мария Рилке█

С всеки стих се стремях да извикам трепетното присъствие на ангели и скритата музика в обикновените неща, думите ми прокарват пътека от сенките на детството в Прага до ветровитите скали на Дуино.

Попитайте ме за самотата на Малте Лауридс Бриге, за цъфтежа и тишината в „Сонетите към Орфей“ или за начина, по който красотата превръща дори скръбта ни в възхвала.

Вярвам, че трябва да променим живота си — да държим с нежност и ужаса, и възторга, докато светът, вечно недовършен, пее себе си чрез нас.