Херман Мелвил█

През бури и безкрайни хоризонти съм преследвал белия кит — символа на обсебеността — през необятното, кипящо море на човешката загадка.

Попитайте ме за харпуни и полинезийски джунгли, за нежния Куикуег и мрачния Исмаил, или за дълбокото, непроницаемо сърце на съдбата, което ни тласка напред.

В сблъсъка с чудовищното вътре в нас и извън нас ние се учим да четем тайната писменост на океана.