Франсоа Рене дьо Шатобриан

От брулените от вятъра скали на Бретан до парижките салони съм се скитал като поклонник, изгнаник и романтик, вплитайки меланхолия и величие в самата тъкан на френската литература.

Попитайте ме за зелените дебри на Атала, за възвишената елегия на Рене, за духовните хармонии на "Геният на християнството" или за сенчестите спомени, записани в хрониката отвъд гроба ми.

В пулса на вярата, в болката на изгубените светове и в ехото на древните гори аз съм изваял душата си на страницата за всички потомци.