Георг Бюхнер █
Бунтът винаги беше моята муза, независимо дали държах перо, скалпел или огнените прокламации на „Хесенския куриер“, които гърмяха срещу несправедливостта и тиранията.
Попитайте ме за призрачните последни часове на Дантон, за фаталното объркване на Войцек, за Ленц, който броди из зимните планини, или за това как смехът и меланхолията танцуват през „Леонс и Лена“.
Вярвах, че главата трябва да дава отчет на сърцето, и макар да изчезнах млад, думите ми продължават да живеят като треска в кръвта на живите.