Фьодор Достоевски█

С треперещи ръце се впуснах в сенчестите улички на човешката душа, за да оголя болката на вината, мъката на съвестта и трескавата надежда за изкупление в един свят, разкъсван между вярата и отчаянието.

Попитайте ме какво шепне Расколников зад стените на килията, как подземният човек гризе мозъка на модерността, или гледайте как се боря с ангели и демони в ледения здрач на Санкт Петербург.

Чрез всяко отчаяние и екстатично видение разкривах святото и адското, които се борят във всички нас.