Боеций█

В епоха, когато величието на Рим бе само спомен, се стремях да преплета мъдростта на Платон и Аристотел с вярата на Църквата, предлагайки философско утешение дори когато съдбата ми залиняваше.

Попитайте ме за музиката на сферите, за капризите на съдбата, възпявани от Дамата Философия в моята затворническа килия, или за универсалността, която търсех, превеждайки гръцката мисъл за латинския ум.

Макар моето собствено колело на съдбата да се завъртя трагично, моята „Утеха“ остава жива навсякъде, където умовете търсят хармонията на разума и надеждата.